1. Предназначение:
  1.1. Обяснява предназначението на КММ.
Да преобразува възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо движение на коляновият вал и поема силите възникващи при работата му.
  1.2. Обяснява предназначението на неподвижните части.
1.2.1.     Цилиндрова глава – в нея заедно с цилиндрите се разполага работното пространство в което се извършва работния цикъл. Към нея се закрепят колекторите и част от спомагателното обзавеждане на двигателя. В нея се намира горивната камера, отвори в които се разполагат елементите на газоразпределителния механизъм (ГРМ), запалителни свещи, горивовпръсквачи, всмукателни и изпускателни канали.
1.2.2.     Маслено корито – Закрива подвижните елементи на КММ и служи за маслен резервоар.
1.2.3.     Силови шпилки – чрез тях се свързват неподвижно главата и тялото на двигателя.
1.2.4.     Цилиндър – вътрешната кухина на цилиндъра е основната част от работния обем.

2. Устройство:

2.1. Описва цилиндров блок и цилиндър.
2.1.1.     Цилиндров блок – в зависимост от начина на свързване на цилиндрите с картера тялото на двигателя се изпълня по няколко начина
2.1.1.1. Картер, към който се закрепват отделните цилиндри
2.1.1.2. Картер, към който се закрепват цилиндрите, обединени в цилиндров блок
2.1.1.3. Блок-картер, в който всички тези елементи са отлети като едно цяло.
2.1.2.     Цилиндър – в зависимост от начина на охлаждане се делят на два вида
2.1.2.1. С течностно охлаждане – цилиндрите се изработват с двойни стени, което усложнява конструкцията им. Вътрешните стени образуват втулката на цилиндъра, а външните – риза. Стените на ризата ризата обхващат втулката така, че между тях се образува кухина, в която циркулира охлаждащата течност.
2.1.2.2. С въздушно охлаждане – цилиндрите се отливат индивидуално и за повишаване на топлоотвеждането външната ми повърхност се оребрява. Размерите на ребрата и междуребрените разстояния се избират така, че оребряването да окаже колкото се може по малко съпротивление на охлаждащият поток въздух и в същото време да осигуряват необходимата интензивност на топлоотвеждането.

2.2. Описва цилиндрова глава.

При течностно охлаждане цилиндровата глава, както и цилиндърът, е снабдена с водна лиза, а при двигателите с въздушно охлаждане е оребрена.
Цилиндровите глави могат да се изработват индивидуални и общи. Обикновено индивидуалните се използват пир двигателите с въздушно охлаждане.
     2.3. Описва картер и основни лагери.
2.3.1.     Картер – тялото на двигателя, вътре в който са разположени коляновият вал и другите детайли на двигателя.
2.3.2.     Основни лагери – изработват се във вид на сменяеми лагерни черупки, които се поставят на съответните гнезда в картера.
     2.4. Описва материалите за изработване на неподвижните части.
2.4.1.     Цилиндри – чугун, алуминиеви сплави, стомана
2.4.2.     Цилиндров блок – перлитен сив чугун с прибавки на легищи елементи, стомана, алуминиеви сплави
2.4.3.     Блок картер – чугун, алуминиеви сплави
2.4.4.     Цилиндрова глава – сив (легиран) чугун или алуминиеви сплави
2.4.5.     Основни лагери – оловно калаени сплави (бабити) или стоманени лагерни черупки със заливка от оловен бронз.
2.4.6.     Силови шпилки – въглеродни стомани с високи граници на линейна деформация или легирани стомани
2.4.7.     Маслено корито – листова стомана, алуминиеви сплави, чугун или пластмаса

3. Принцип на действие на четиритактов бензинов ДВГ:
     3.1. Обяснява работния цикъл.

Работният цикъл се дели на четири такта и се изпълнява за две завъртания на коляновия вал и едно завъртане на разпределителния, клапаните се отварят само по веднъж. Четирите такта са:
●             І такт (всмукване или пълнене) – буталото се движи от горна към долна мъртва точка. Под действие на разреждането над буталото в цилиндъра през отворения всмукателен клапан навлиза горивовъздушна смес.
●             ІІ такт (сгъстяване) – буталото се движи от долна към горна мъртва точка. Клапаните са затворени и работната смес повишава налягането и температурата си. Сместа се възпламенява от искра създадена от запалителната свещ.
●             ІІІ такт (работен или разширение) – горенето протича около горна мъртва точка, при почти постоянен обем. Изгарянето рязко повишава налягането на газовете, в резултат на което буталот принудително се тласка от горна към долна мъртва точка. Клапаните са затворени.
●             ІV такт (изпускане или очистване) – буталото се движи от долна към горна мъртва точка, малко преди буталото да стигне долна мъртва точка се отваря изпускателния клапан и изгорелите газове излизат през него.

3.2.        Разчита индикаторна диаграма.

Площта на индикаторната диаграма на четиритактов двигател, която определя извършената за цикъла работа, представлява сума от две площи – положителната площ, отговаряща на полезната работа за тактовете на сгъстяване и разширение, и отрицателната площ, изразяващата отрицателната работа необходима за извършване на тактовете на пълнене и изпускане.

4. Диагностика, техническо обслужване и ремонт:

4.1. Обяснява диагностиката на КММ.
4.1.1.     Измерване налягането в края на процеса сгъстяване – преди да започнете измерването трябва: двигателят е загрян до работна температурата; акумулатора да е зареден; пусковата уредба да е изправна; свещите да са демонтирани; дроселовите клапа да е напълно отворена. Измерването се извършва с компресомери, разликата в наляганията между отделните цилиндри да не е по-голяма от 5%. Причини за измерено по-ниско налягане: износени или счупени шпилки; закоксували бутални пръстен; износени, спукани и или пробити бутала; пробите легла на клапаните; счупени пружини на клапаните; прегорели клапани; не регулирана топлинна хлабина; прегоряла или скъсана гарнитура. Причини за измерено по-високо налягане: наличие на вода и масло; нагар по челото на буталата и по стените на горивната камера; монтирана по тънка гарнитура.
4.1.2.     Измерване на относителното падане на налягането на въздуха, подаден в цилиндрите – измерване се прави чрез стетоскоп при следните условия: двигателя да е загрян до работна температура; свещите или дюзите да са демонтирани. Възможни са следните пропуски: през уплътнителя към водната лиза; през всмукателния и или изпускателния клапан; през буталните пръстени.
4.1.3.     Измерване на налягането във всмукателния тръбопровод – измерването става чрез вакум-метър да се свързва или с тръбичката на вакумния регулатор или делкото. Показанията се отчитат при различна честота на въртене на празен ход.
4.1.4.     Определяне механичното състояние на двигателя чрез последователно изключване на работата на цилиндрите – ако спадането на честотата на въртене е еднаква за всички цилиндри то техническото състояние е еднакво; ако разликата между честотата на въртене е около 10% по-голяма съществуват неизправности; око спадането на честотата на въртене е малко в някой то цилиндрите то това причина за износване в цилиндрите, буталната или клапанната група; ако спадането на честотата на въртене е малко за всеки цилиндър то двигателя е равномерно износен. Най-често се получава при не добра регулировка на запалителната или горивна система. Диагностика по параметри на маслото в картера на двигателя: ако концентрацията на метал в маслото надхвърля допустимите норми това по казва че работата е неизправна; вода в маслото – неизправна охладителна система; при наличие на серендиоксид – неизправност на филтри; наличие на алуминии или желязо в маслото – лагери бутални пръстени цилиндри и др. С помощта на спектрален анализ се определя концентрацията на всеки метал от продуктите на износване.
4.2.        Описва техническото обслужване на КММ
4.2.1.     Проверяване налягането на маслото – основен параметър, по който се съди за хлабините в между шийките и лагерните черупки на основните и мотовилкови лагери. Извършва се при нагрят до работна температура двигател с манометър, присъединен към главната маслена магистрала. При работа на празен ход налягането не трябва да пада под 0.05МРа.
4.2.2.     Проверка разхода на масло – извършва се на 1000 км.
4.2.3.     Проверка за теч на масло от уплътнението на капака на картера, на цилиндровата глава, масленият филтър, масленият охладител, и маслените съединения.
4.2.4.     Проверка дебита на газовете проникващи в картера – увеличеният дебит на картерните газове се използва за количествена и качествена и качествена оценка. Причинява се при износване на цилиндъра. Измерва се газови разходомери в литри за минута , свързани към отвора в капака на главата за отвеждането на газовете към въздушния филтър.
4.3.        Обяснява ремонта на неподвижните части на КММ.
4.3.1.     Когато има пукнатини по повърхностите на сглобяване или горивната камера цилиндровият блок и глава се бракуват.
4.3.2.     Заваряване или метализиране н пукнатини, по цилиндровата глава, във водна лиза.
4.3.3.     Залепване – използват се лепила в състава на които влизат епоксидна смола, втвърдители и пълнители.
4.3.4.     Гнезда на основни лагери – разстъргват се до номинален размер, чрез метализация или наплъстяване с твърд припой.
4.3.5.     Отстраняване на неизправности чрез щифтоване – в краищата на пукнатините се пробиват отвори 1 и 2, които не позволяват пукнатината да се удължи, след това се пробиват 3 и 5 така че пробиването на отвори 4,5 и 7, така че да покрива съседни с една трета от диаметъра си. В отворите 1,3,5 и 2 се набиват медни щифтове(или шпилки) като като в горната им част се разплесква с чук.

5.            Изброява изискванията на действащите нормативни документи за осигуряване на безопасна работна среда при диагностиката, техническото обслужване и ремонта на КММ.

5.1.        Трябва да регламентира стабилни основни принципи, който да съчетава с гъвкави нормативи, отчитащи особеностите на конкуренцията на различните автомобили и разнообразието в условията на експлоатацията им.
5.2.        Трябва да осигурява зададено равнище на надеждност на автомобилите при рационални разходи на трудови и материални ресурси.
5.3.        Трябва да  притежава планово-нормативен характер, който да позволява планирането и организирането на работите по техническото обслужване и ремонта на различните равнища на управление.
5.4.        Трябва да позволява прилагането на широка гама от технологични, организационни и проектни решения

 

• Предишна
• Следваща