Основните методи за измерване на динамични параметри е чрез сензори, датчици и преобразуватели в системите за управления в автомобил.

Датчикът е устройството, което подава разнообразна информация относно работата на двигателя. За пример можем да посочим датчика за количеството въздух (AFS), датчика за положение на коляновия вал (CAS), дросел потенциометъра (TPS) и други, които осигуряват данни за натоварването, оборотите, температурата, степента на отваряне на дроселклапата на двигателя и т.н. Тези данни се подават към ECM, който впоследствие анализира резултатите и изчислява изходящия сигнал, който се използва за задействане на активаторите на системата. Активаторът е устройство, което се задейства от ECM за период от време, зависещ от входящия сигнал на датчика. Като пример можем да посочим горивните дюзи, клапана за контролиране на празния ход (ISCV), електромагнитния клапан на съда за горивни пари (CFSV), управляваща бобина на релето и други.

 

С помощта на прости компютърни термини този процес се описва като: вход - изчисление – изход. Входът се определя от сигналите на датчиците,ECM изчислява необходимите стойности, а на изхода се подава контролиран сигнал за задействане на активаторите (дюзите, минусовата клема на бобината, системата за празен ход, климатика и т.н.). В рамките на една секунда този процес се повтаря многократно.

Основните датчици в системата за управление на двигателя

• Датчик за положението на дроселната клапа – изпраща сигнал към ECU за ъгъла на завъртане на клапата, който е необходим за корекция на състава на сместа.

• Датчик за детонация – реагира на високочестотни колебания, възникващи при детонация и ги трансформира в електрически импулси, които постъпват към бордовия контролер. При възникване на детонация ъгълът на запалване се забавя за определен брой такта. Работата на тези датчици е синхронизирана с въртенето на разпределителния вал, което позволява да се осъществи корелация (взаимовръзка) на техните сигнали с детонациите в отделните цилиндри. Чрез тези датчици, може лесно да се открие неправилно зацепен ремък при обслужване на автомобила и много други неизправности в газоразпределителният механизъм.

• Датчик за температурата на охлаждащата течност – служи за определяне на температурното състояние на двигателя и изменяне характеристиката на подаване на гориво.

• Датчик за температурата на входящия въздух (Фиг.1.3 ) По неговото показание се определя плътността на постъпващия въздух и се пресмята истинското количество всмукан въздух, формира се сигнал за корекция на подаването на гориво и ъгъла на запалване.

• Датчик за положението на коляновия вал (NE сензор или кранкшафт сензор) Предназначен е за определяне на положението, честотата на въртене на коляновия вал и синхронизация на работата на контролера с работния процес на двигателя.

• Датчик за положението на разпределителния вал (G-сензор или камшафт сензор) Определя горната мъртва точка на първи цилиндър при такта на свиване. В зависимост от сигналите от този и горния датчик, ECU определя номера на цилиндъра, в който се извършва впръскване и в съответствие с това определя началото на фазите на впръскване и искро образуване в дадения цилиндър.

• Датчик за разход на въздух (ДЕБИТОМЕР) Информира ECU за количеството постъпващ въздух, който на основата на получената информация коригира параметрите на впръскване на гориво.

1.3 Сензор за входящ въздушен поток

 

На практика броят на датчиците може да бъде значително по-голям, в зависимост от монтираната система за управление на двигателя.

• Предишна
• Следваща