log in

Електроника

История и устройство на електронните системи в автомобила

През далечната 1958г. се използва за пръв път електронен елемент в автомобилостроенето и това бил вариода. Това е електронен елемент за защита от свръхнапрежение в машината за постоянен ток. Благодарение на електрониката съвременният автомобилен бранш е фундаментално различен.Експертите твърдят, че и за в бъдеще 90% от иновациите в автомобилостроенето ще се базира на електрически и електронни компоненти и на съответния софтуер. След вариода и други полупроводникови елементи проправят пътя си към автомобила. Делът им заедно с обичайните компоненти като стартери,генератори, кабели и електро консуматори възлиза на осем процента.

 

С въвеждането на 12-волтовите бордови мрежи в средата на 60-те години,навлизат първите електронни мигащи датчици, които поддържат постоянна честота независимо от напрежението. За механиците всичко е видимо и се овладява лесно. Кондензаторните запалителни системи с високо напрежение,както и транзисторните са истинска екзотика за автосервиза. През 1967 г. всичко се променя с един замах, когато Фолксваген и Бош пускат на пазара първата изцяло електронна система за впръскване на гориво„D - Джетроник” в серийния автомобил Фолксваген 1600 (тип 3). По-строгите норми за изгорелите газове, които идват от Калифорния, подтикват към решителни действия, защото само чрез електронната регулираща техника могат да се постигнат желаните цели. Тя е възприета и от Даймлер-Бенц и БМВ. За структурирана диагностика с висока квота на успеваемост при откриване на дефектите може да се говори в много редки случаи. Появяват се първите програми за търсене на дефекти, отпечатани на хартия. Дълбочината на проверката все още е незначителна; повечето автомобили нямат интегрирана памет за грешки в управляващите блокове. Първите стъпки са направени също през 1988 г с първата Он-борд диагноза(OBD I), която прави наблюдение на компонентите, свързани с изгорелите газове. В повечето фирмени сервизи липсва ефективно действащ осцилоскоп, а липсват и специалисти. В този момент на преден план излизат Бош-сервизите, тъй като в Европа се вграждат най-вече системите Джетроник и Мотроник на Бош и ноухауто на щутгартската фирма изиграва решаваща роля. През 1988 година на пазара се появява първият диагностичен тестер КТС 300, познат под името „чука на Бош”. Ако първоначално на малкото управляващи блокове са поверени само определени функции, от средата на 90-те информационната вълна нахлу чрез серийно въведените системи за сигурност като ABS и еърбеците. За необходимата обмяна на информация и контрол на данните се инсталират системите с CAN-шини. Те изискват съвсем различно качество при опериране с вградената техника, което и днес, повече от десет години след масовото въвеждане, не е достигнато на практика. За подкрепа на автосервизите постоянно на пазара излизат нови поколения оф-борд тестери. Разнообразието от марки и модели и огромното количество непрекъснато обновяваща се информация налагат директна връзка с производителя. Ако някога за пълния ремонт на автомобила стигаше инструкция от 20-30 страници, днес обемът на информацията за даден модел възлиза на 200 000 (в повечето случаи виртуални) страници. Използват се все по-нови материали и технологии. Изискванията за безопасност и екология са все по-високи. Това налага разработването и на нови по-модерни системи, който да отговарят на всички изисквания на съвременния свят. С това се цели усъвършенстване на автомобила, постигане на по-висока сигурност, удобство и достъпна цена. Развитието на компютърните технологии, постигане на все по-малки и многофункционални устройства на достъпна цена улесняват интегрирането на управляващи електронни модули в автомобилите и възлагането им на все по-трудни и отговорни задачи. Развитието на полупроводниковата и сензорната техника дава възможност за измерването на различни по вид параметри в автомобила,като получаваната информация лесно се преобразува в цифров вид, има възможност за запаметяване, обработване и коригиране на величината според техническото задание в паметта на централното управляващо устройство /Electronic Control Module – ECM/, наричано по-общо Електронно контролно устройство Electronic Control Unit – ECU.