Много важна роля в развитието на съвременните автомобили изиграва електронната система за управление на двигателя (EMS). Това е електронно контролирана система, която чрез един електронен контролен модул (ECM) контролира запалването, впръскването на гориво и празния ход на двигателя. Дистрибуторът, ако има такъв, служи само за разпределяне на НТ искрата на цилиндъра, който е на ред за палене. EMS не контролира посочените функции поотделно. По време на различните контролни операции ECM синхронизира впръскването и предварението на запалване така, че различните входящи и изходящи сигнали да действат единно, а не като независими обекти.(фиг.1.1)

 

Фиг. 1.1:Типична схема на електронен контролен модул

 

Съвременните EMS се основават на цифрови технологии и имат възможността да осъществяват задълбочена диагностика. Освен това те могат да контролират други системи в автомобила, като например климатичната инсталация, и да работят съвместно с други ECM, като пример, този контролиращ антиблокиращата спирачна система, автоматичната скоростна кутия или сцеплението на гумите, ако има инсталирани такива. При по-старите системи ECM не винаги контролира празния ход, а функциите за самодиагностика често пъти са с ограничено действие. Компонентите на съответната система са описани в раздели под различни заглавия, но преди тях са разгледани начина на работа и елементите, съставляващи типичната система.

Основни функции на електронния контролен модул (EMS)

В този раздел са описани действията на типичната EMS. Независимо от това, че отделните компоненти на всяка специфична система могат да бъдат различни, принципите на работа са почти еднакви и описанието се отнася за повечето съвременни EMS. Детайли относно работата на конкретна система можете да намерите в описанието и.

Захранващо напрежение на ECM. Обикновено към едно от крачетата на ECM се подава постоянно захранване с напрежение от акумулатора. Това позволява на функцията за самодиагностика да съхранява данни с временен характер. При подаване на контакт за запалване със захранващо напрежение се осигурява ECM, запалителната бобина, дюзите, ISCV и други устройства. Напрежението може да бъде провеждано директно от запалителния ключ или през релето на системата. Подаването на контакт за запалване захранва ECM с напрежение,при което той е готов ефективно да изпълнява функциите си. При стартиране или работа на двигателя сигналът за скорост от запалването (най-често от CAS) кара ECM да замаси релето на горивната помпа и тя се включва. Запалването и впръскването също се задействат. Активаторите са захранени с номинално напрежение от акумулатора от главното реле или запалителния ключ, а ECM затваря веригата, като свързва импулсно към маса кабела на съответния активатор (виж фиг.1.2). Обикновенно ECM има няколко замасяващи крачета. Като маси на системата обаче се използват само едно или две от тях. Останалите връзки към маса дават възможност на ECM да затваря различни вериги на датчици или активатори. В действителност тези връзки са спомагателни и се използват само когато ECM задейства съответния активатор.

Фиг. 1.2 Типични захранващи напрежения и маси на ECM

• Предишна
• Следваща